ОЦЕНЯВАНЕ
По-долу е изложена
прилаганата система на оценяване на знанията по посочените дисциплини,
целяща постигане на максимално обективно и прецизно оценяване, при което
студентът да получи оценка, точно съответстваща на знанията му по
изучаваната дисциплина.
Окончателната оценка
по дисциплината се състои от четири компонента, разгледани последователно в
изложението по-долу:
·
I
компонент, зависещ от оценката от
компютърeн
тест върху теоретичния материал, провеждан в средата на семестъра;
·
II
компонент, зависещ от оценката от
изработваната през семестъра климатична характеристика.
·
III
компонент, зависещ от защитата на
компютърна презентация на климатичната характеристика пред групата в края на
семестъра.
·
IV
компонент, зависещ от оценката от
теоретичния изпит по време на сесията;
I компонент.
В средата на семестъра се провежда компютърен тест с 20 задачи,
проверяващи знанията на студентите за преподадения до момента теоретичен
материал. Всяка задача в теста се състои от въпрос с по 4 отговора, от които
само един е правилният. Задачите се появяват последователно на екрана на
компютъра. Студентът избира чрез мишката отговора, който счита за правилен.
След приключване на теста компютърът поставя шестобална оценка в зависимост
от броя на правилните отговори. В зависимост от получената оценка на теста
студентът получава I
компонент към окончателната си оценка,
съгласно таблицата:
|
Оценка от компютърния тест |
I
компонент от
окончателната оценка |
|
Отличен
6 |
1,00 |
|
Много
добър 5 |
0,75 |
|
Добър 4 |
0,50 |
|
Среден 3 |
0,25 |
|
Слаб 2 |
0,00 |
II компонент.
През семестъра студентът изработва климатична характеристика на
зададена от преподавателя климатична станция, състояща се от 20 задачи.
Всяка задача получава шестобална оценка. Оценката на климатичната
характеристика се изчислява като средноаритметична с точност до стотната от
оценките на задачите от климатичната характеристика. Оценката от
климатичната характеристика e
оценката от практическия изпит. Студентът се допуска до теоретичен изпит
само при оценка от практическия изпит 3,00 или по-голяма. В противен случай
той доразработва климатичната си характеристика и я предоставя отново за
оценка, като пропуска предстоящата изпитна сесия за явяване на теоретичен
изпит.
В зависимост от
получената оценка на климатичната характеристика, студентът получава
II компонент
към окончателната си оценка по формулата:
II
компонент = 0,5/3.(Оценка за климатичната
характеристика – 3) ,
в частност:
|
Оценка от климатичната
характеристика |
II
компонент от
окончателната оценка |
|
6,00 |
0,50 |
|
5,00 |
0,33 |
|
4,00 |
0,17 |
|
3,00 |
0,00 |
III компонент.
В края на семестъра студентът защитава компютърна презентация на
климатичната си характеристика пред студентите от групата си.
При успешна защита
студентът получава към окончателната си оценка по дисциплината
III компонент =
0,50.
При липса на
презентация или неуспешна защита студентът получава към окончателната си
оценка по дисциплината: III
компонент = 0,00.
IV компонент.
Студентите се подготвят за теоретичния изпит по дисциплините
“Климатология и хидрология”, “Хидрология с климатология” и
“Агрометеорология” по списък от въпроси (конспект), който е на тяхно
разположение от началото на семестъра
чрез този сайт: meteohidroklim.free.bg.
Въпросите в конспекта са извадка от въпросите, включени в съдържанието на
учебника. Теоретичният изпит е писмен. Времето за писмен отговор е 2 часа.
Студентът изтегля изпитен билет, съдържащ 10 от включените в конспекта за
изпита въпроси. Въпросите в изпитния билет са случайна извадка от конспекта.
Студентът отговаря само на въпросите от изпитния билет който е изтеглил. При
пълен и точен отговор на всички въпроси в изпитния билет, студентът получава
към окончателната си оценка от теоретичния изпит по дисциплината
максималната стойност на IV компонент = 2,00. При непълен отговор студентът получава част от тази
стойност. Всеки от въпросите има коефициент (от 1 до 3), написан в скоби
след текстовата му част, зависещ от обема или значимостта му по отношение на
останалите въпроси.
Отговорите на
въпросите в изпитния билет се оценяват по отделно с точкова оценка от 0 до 3
както следва:
|
Отговор на въпрос |
Точкова Оценка |
|
липсващ
или грешен отговор |
0 |
|
правилен
отговор с груби пропуски и/или грешки |
1 |
|
правилен
отговор с малки пропуски и/или грешки |
2 |
|
пълен и
точен отговор |
3 |
Точковата оценка на
всеки от отговорите се умножава с коефициента на съответния му въпрос.
Получените произведения се сумират. Сумата се разделя на максимално
възможната за дадения изпитен билет сума – тази, която би се получила при
пълен и точен отговор на всички въпроси. Максималните суми за различните
изпитни билети могат да се различават. Полученото отношение е число между 0
и 1, с което се умножава IV компонент.
Окончателната оценка
по дисциплината е:
Окончателна оценка =
= I
компонент + II
компонент +
III компонент +
IV
компонент +2,00
2,00 е минималната
оценка, която студентът получава при липса на знания и практически резултати
по дисциплината.
Окончателната оценка
се изчислява с точност до стотната. Ако е по-малка от 3,00 изпитът не е
положен успешно и студентът получава окончателна оценка “слаб”.
Всички изчисления се
извършват с помощта на компютър с разработен за целта софтуер, в който
предварително са въведени данни за коефициентите на въпросите за всеки
изпитен билет. На екрана на компютъра се появява изпитният билет, който
студентът е изтеглил и срещу всеки от въпросите студентът въвежда получените
точки за отговор и компонентите от оценката, получени по време на семестъра.
Компютърът изчислява окончателната оценка, закръгля я на цяло число, изписва
я на екрана и я изказва гласно.
Пример:
Студент има оценки
през семестъра от компютърния тест 3, от климатичната характеристика
(практическия изпит) 5,00, защитил е презентация, и по време на теоретичния
изпит има сума от 34 точки от изпитен билет с максимална сума точки 100
(студентът знае 1/3 от изпитния материал).
Компонентите на
оценката му са както следва: I
компонент = 0,25;
II компонент =
0,33; III
компонент = 0,50 и
IV компонент =
0,34 х 2,00 = 0,68. След сумиране на компонентите и прибавянето на 2,00 към
сумата им, се получава окончателната оценка 3,76 която се закръгля на цяло
число: добър 4.
Критерии за оценка на климатична
характеристика
|
№ |
Проблем: |
Отнема се от шестобалната оценка |
|
1.
|
Липсваща или изцяло грешна задача |
4 |
|
2.
|
Липсва графика (когато в задачата се изисква такава) |
3 |
|
3.
|
Липсва посочена станция (което прави данните непроверяеми!) |
2 |
|
4.
|
Липсва таблица (когато в задачата се изисква такава) |
2 |
|
5.
|
Липсваща легенда в графиката |
1 |
|
6.
|
Липсва посочен източник на информация |
1 |
|
7.
|
Липсва номер или текст на задача |
1 |
|
8.
|
Липсващо или грешно означение на елемент или единица в таблица |
0,5 за всяко |
|
9.
|
Липсващо или грешно означение на елемент или единица в графика |
0,5 за всяко |
|
10.
|
Не преобразувани или изцяло грешни данни |
3 |
|
11.
|
Кривите в графиката са разтеглени по едната си ос спрямо размера си по
другата над 4 пъти |
2 |
|
12.
|
Кривите в графиката са разтеглени по едната си ос спрямо размера си по
другата между 2 и 4 пъти |
1 |
|
13.
|
Непълна графика (когато в задачата се изисква такава) |
2 |
|
14.
|
Непълна таблица (когато в задачата се изисква такава) |
1 |
|
15.
|
Грешно оразмеряване на скала по ос на графика |
1 за всяка ос |
|
16.
|
Абсцисата на графиката пресича кривите |
1 |
|
17.
|
В таблицата или графиката е използвано буквено означение, не пояснено
преди това в текста |
0,5 за всяко |